Аклиматизиране

Днес за първи ден успях да се засека за по едно малко "кафе" с Машината. Въпреки още по-кратките разстояния в сравнение с преди, времето прекарано заедно е нищожно малко. Пича изпадна едно дълго обяснение и аз само слушах и кимах.

Ебати вандалите има на нашия етаж. Запушили кенефа. Не съм аз тоя път (погледнах го подозрително). Освен голямо сране най-вероятно мокрят от хартиите за лицето или хвърлят мокри кърпички. Казвам ти от това ще да е за 3ти път ми случва, а и тука не гълта хубаво...

Имаме си секретарка само за нас - страхотна, страшно коте, сцепеняк, малко дупе... Не върши кой знае каква работа, но като мина и я питам "как си коте" и се усмихва и мърка. Само дето ония ден по инерция така, а беше седнала абенеква друга и аз нея вижда и по инерция, вече имам натрупване на вредни навици "как си коте" и ми изръмжа нещо, чак се изплаших "моля-я-я-я, към мен ли се обръщате". Де-е-а-ба стават грешки, "...сам съм можем да си говорим на ти...", а тя съвсем се тросна и се нацупи.

Но почнах и да посвиквам. Сутринта извадих на един колега мишката от компа и той извика IT-то, че му е блокирал компа. Дигна ебати скандала по телефона, че чак дори не слуша какво са го питали. После като дойде пича да преодолее проблема го направи за смях.

...