За снега в града

Попитахме блогърите:

Ominaeshi - 641

Радвам се на снега като малко дете. Отварям прозореца по няколко пъти, за да си направя топка от натрупаното по перваза, а после замерям катерушките под блока. Естествено- не уцелвам, но въпреки всичко се радвам на снега. Единствения проблем е,че нямам ботуши. Някак си така се случи, че останах без грам ботуши тази година- купих си по-скапани и те се скапаха насред зимата, а другите ми са все боти- не стават.

Отивам до мола на Стамболийски за нови. Първо трябва да се правя на снегорин с колата, за да изкарам колата от паркинга. Някак си, с много боксуване успявам да изляза. После идва борбата с пътищата- учудвам се, че не е никак натоварено- може би се дължи на адската киша и лед, които са завладели всички улици- от най малките до големите булеварди. Псувам и паркирам пред мола- точно там, където е абсолютно забранено, с надеждата, че като няма снегорини няма да има и паяци.

Влизам в мола- натрупаният сняг в грайферите ми плюс идеално гладкия гранитогрес в мола ме превръщат внезапно в Албена Денкова на 6 ракии и 6 бири- започвам да се клатя навеждам в крайно нетипични пози и след нещо, което подозрително прилича на двоен тулуп се приземявам пред Hush Puppies. Разбира се- не желая да си купя нищо от там- останали са само гадните модели и се запътвам към моят любим магазин.

Излизането е подобно, но пропускам падането. Минала съм и през Пикадили-то и нося 100 чанти, които ме влачат на всички посоки. Някакъв излизащ от паркинга или влизащ- де да го знам, се опитва да ме блъсне и изяжда страшна ругатня. Стигам до колата, а кишата вече е влязла в обувките ми.

Днес си сложих новите ботуши. Мислех си как елегантните им средно високи токчета ще потропват по тротоара- но- греда. Излизайки затъвам на всяка крачка и се боря и се мъча да ходя добре. След около 5 метра се мъча просто да се държа на краката си. Някак си стигам до спирката. Един ме опръска и изяде страшна псувня. 204 се разваля, докато се возя вътре и ни изсипва на спирката, на която спира само 76. Псувам яко. Всяко слизане и качване означава да мина през калната солено- кална пряспа, която снегорините са натрупали пред всеки тротоар. Стъпвам до глезен в тая гнас и сърцето ме боли, защото солта пържи кожата на новите ми съвършено красиви ботуши.

Става време да се прибирам- ботушите ми изглеждат като след половин сезон усърдно носене- навсякъде е заледено и скапано и нямам настроение за нищо. Хващам метлата вкъщи и измитам всички первази и тераси. Но все пак гледката навън е по-приятна, когато е бяла.

--------------------------------

Velqn

Снегът в градски условия и при нормални, социални и обществени условия, би трябвало да бъде радост за окото и да предизвиква приятни усещания, мисли, да създава добро настроение. Вместо радост за окото, положението в България се превръща в препятствие и предизвикателство за краката, а единствените, които непряко печелят от това са лекарите-ортопеди с техния девиз, снежинка - стотинка.

Ако спрем за момент да се шегуваме над тази тема, трябва да приемем факта, че сме изправени пред неравната борба с неразчистените тротоари, пешеходни пътеки и техните зли помощници, колите-шейни, които в най-добрия случай само ще те изпръскат.

От друга гледна точка се оказа, че снегът в градски условия представи на общественото внимание различни нововъведения, като снегорин-фантом, научни изследвания върху темата за чистенето на сняг и лъжовно-любовните отношения между кмет и концесионери. Ако оставим хейтърската природа на нещата трябва да отчетем и положителните неща. Навън е по-красиво, по-тихо, жалко, че не беше така по коледа, защото сега новата 2008-ма година започва със страшна сила и се губи ефекта.

Ще завърша с няколко примера за справяне с положението от развити страни. Японците, ах тези хитруши, са внедрили дюзи по средата на магистралите, през които циркулира морска вода, когато завали. Хитро, хитро. Австрийците издухват и стопяват снега още докато вали и така не може и не може да натрупа. Ние сме още на нивото древногръцка комедия, лошо, че е само забавно, не и полезно. ЧНГ!

--------------------------------------

Светлина – Жълтурчето

Има много видове сняг, но Еминчо решил да ме пита само за градския. Ок. Той също е два вида - сняг за пешеходци и сняг за шофьори. Много добре се запознах с този за шофьори, щото вчера малко повече от 9 часа ме возиха от Казанлък до София. Та вече знам, че снегът обича шофьорите - само като види кола и тича да й се залепи я на предното, я на задното стъкло. А най е гадно да се лепне на страничното, докато се опитваш да плетеш бебешка блузка. Все трябва да го чистиш, а на него му е жал, че не е вътре и като почне да ревееееееее и не се спира, докато не ти замръзне дръжката на вратата. Шофьорският сняг си има врагове като метлата, антифриза, носните кърпички, старите домакински гъбички, разярени шофьори и още по-разярени плетачки.

По правило би трябвало пясъкът, солта и разните химични течности (урината също върши работа) да са на пътя, за да може снегът да е само пешеходен, но правилата са за идиоти, пък ние живеем в една високо духовна страна, където заледените пътища са маловажни и е по-добре да се водят дебати за разните заплати. И докато снегът за шофьори е бял, този за пешеходците може да бъде всякакви цветове. Има го жълт - щото кучетата само така могат да си украсяват за Коледа, има го червен - щото прасетата не празнуват Коледа, има го черен - щото Кремиковци нямат почивен ден (пък и щото колежката Елена много пуши), има го белезникав - щото някои коледни храни имат навика да излизат откъдето са дошли (страх ги е от новата година)...

Ама най ме кефи като е кафяв! Те това е! Просто не съществува цвят дрехи, на който да не личи изцапаното с кафяв пешеходен сняг. Хитра съм и знам той от какво е - това е шофьорският сняг, дето се е зорил, зорил да се взира през стъклата, мъчил се е да се навира в ауспуха и къде ли още не и накрая вече се е изхабил и е умрял. Така че изводът е ясен: колите убиват белия сняг и после пешеходците стават гробищни паркове за съсухрените кафяви остатъци. И ние нищо не можем да направим, щото той снегът това доброволно го прави на нашите управници сърцето не им позволява да му сецнат мерака. А пък има и един вид сняг дето е пак пешеходен и кафяв, но още шава. Викаме му КИША.

Той е ултра специален - толкова е влюбен в хората, че като ги види, подскача и гледа да се хвърли колкото може по-високо по съответния човек. Ама как само се лепиии. Ма то така е - баба Виелица я изгонила от небето, после колите не искали да я убият и сега тя копнее единствено за топла човешка прегръдка или целувка, а пък може даже и да си спретне нов дом в петата на задния ти ботуш. От любов към тебе, де.

И най-тъпото е, че целият този сняг така мило ни обича, пък ние все бягаме от него. Градските хора бягат от нежността на градския сняг. По принцип май и от нежността бягат. И горкото сняг требва все да тича след тях. Добре поне, че сега е държавна политика да улесняваме снега и той да се тълпи покрай нас, да го газим на път за магазина, да ни влиза през комина... Има си даже специални снегорини, които да ти го изсипят в двора или тротоара.

Имам един призив: Хора, другари и другарки, събирайте сняг в шепите, в подгъвите, в ботушите, в дворовете, че иде пролет после и язовирите пак ще хукнат да ми мият пода в кухнята! Ако не заради мене, поне заради малките сладки пъстри снежинки - събирайте си го - жълт, зелен, червен, кафяв, лилав...
----------------------------------------------------
Ако имате блог и искате да участвате в някоя от следващите рубрики на "попитахме блогърите", моля пратете ми мейл на mail@eminbei.com или оставете коментар тук