Халка

През лятото на 1992 г. си прекарвах времето с групичка връстници, това ще рече 12-14 годишни хлапета, основно във висене по басейни. Най-популярна дестинация беше басейн "Република" в "Парка на свободата" или както го прекръстиха на "Къпалня Мария Луиза" в "Борисовата градина". В това време пощръклели от простотия и хормони занимание бяха правене на простотии и основнообарване на женките.

Една нелепа фаза от живата ми в която липсата на умение за комуникация намираше израз в опити насилствени конкатнти прикрити под подтекста на случаен допир. За щастие не стигахме до крайности типични са кварталното училище в които група момчета причакват момиче и го заклещват в коридора.

Но не обарването е темата, за която искам да пиша, а по-скоро се явява лирическо отклонение в спомени и проява не неумението ми да пиша точно и ясно по същество.

Спомените са ясни и хубави за едно прекрасно весело лято. Точто тогава моят добър приятел Чефо бе поразен от странна приумица. Незнайто откъде се бе закучил с позлатена халка. Носеше, където трябва, ако си женен - на безименния пръст. В началото всички гледахме с недоумение и въпроси. Въпроси който естествено се появяваха у всеки и в крайна сметка любопитството "защо хлапе ходи с халка", надделяваше и хората питаха
...
- Да женен съм
...
- Ами родителите разрешиха
...
- Да
...
- Имам да, момиченце
...
- Ами без да искаме стана
...

Диалози, който с повтарянето им се отработиха до съвършенство. Абсолютна простотия, която обаче позволи на компанията ни да се запознае и общува с много хора. Мога да заявя, че макар никой от нас да не успя да си хване гадже, тази година държи все още рекорда по най-много запознавания с момичета и то само за лятото.

И мога да заевя и сега, че заетите маже, независимо от всичко (в случай е било сравнително детската възраст) винаги пораждат женския интерес.

...