...се опитах да разбера и "попитах блогърите":
Архиватора
За Патриотизма (текст с повторения)
Противоречиво нещо е патриотизмът. Но добре ме питаш - компетентен съм, тъй като цял живот съм бил патриот.
Когато бях ееей такъв мъник, патриотизъм беше да маршируваш в името на своята и братската страна на първомайската манифестация, като единствената ти защита от чернобилската радиация е лентата "Отличник". Това беше вид Международен патриотизъм. Даже над-национален такъв.
Тогава ме отказаха от него, като ми обясниха, че тая родина и оная родина са две различни родини.
После, като отраснах и станах тинейджър, бях друг вид патриот - такъв, с бръсната глава. Пиенето на бира и трошенето на трабанти беше неделима част от свещеното му дело. Та се отказах. Щото като повтаряш като мантра имената на отдавна загинали патриоти, чиито дела нито ти, нито който и да е е виждал на живо, не те прави сам по себе си патриот.
Това беше някакъв вид Романтичен патриотизъм. Като за филмите, които никога няма да направим.
Сега съм Местен патриот. Тоест, седя в малкия си, уж-обречен град, и кротко затягам болтчена и гайки, за да помогна за развитието му с каквото мога - со кротце и со благо. Като всички от рода си преди мен. Не мисля да се отказвам, понеже да мия чинии в Италия патриотизъм не е.
Агресивен патриотизъм щеше да е, ако бях насинил тлъстия гъз на американката, която каза, че сме малка и незначителна държавица, щот сме имали само трима президенти.
Горд патриотизъм беше, когато една англичанка ме накара да й обясня какъв е паметника до Парламента.
Това, казах й, е во памят на смелите летци, които през Втората световна война са...
Го райт ъхед, каза тя, иксплейн.
Гордо си мълчах. Не ми се обясняваше как моите шепа патриоти с раздрънканите си изтребители отчаяно са защитавали столицата от нейните патриоти, които са се разходили през половината континент в бомбардировачите си; и за да не се връщат с пълен товар, са изсипали каквото е останало над моята малка, незабележима, безинтересна и беззащитна Враца. А нас дори ни няма в учебника по история.
Да си обречен и да се биеш със зъби и нокти до последния човек, това е Патриотизъм.
Като на Шипка, баце. С камънье и дръвье. Това е Отчаян, Жизненоважен патриотизъм.
Гневен патриотизъм е вътрешния пламък в очите на чичо ми, който живее едва километър оттатък границата с Македония, когато негов съселянин му казва, как по времето на Оная Македоня хан Омуртаг е ял печени картофи.
Едновременно близки и далечни от това са сълзите в очите на деветдесетгодишният дедо Либен от сръбските покрайнини, когато непознати хора от българската делегация донасят у негово село детски книжки на български език. Клет...
Гъзоблизането на външната ни политика най-вероятно също е патриотизъм.
Наведена главица сабя не я сече, нали знаете?
(а междупланетен патриотизъм би било ако заедно бойкотираме стоките, произведени на Марс, щото марсианците са педерасти!!)
Патриотизъм е герба на шапката ми, да пишеш на кирилица, да си бил на Мадара, да си се върнал, да гласуваш, да знаеш песните на пра-пра-пра-баба си.
-----------------------------------------
KanewАз съм от загубеното поколение, възпитавано в няколко форми на патриотизъм:
-Идеологически патриотизъм- Да обичаме и вярваме на БКП, която ни води към някакви светли бъднини.С радост и интусиазъм да се включваме в мероприятията на народната власт.
-Интернационален патриотизъм- 1.Като живи същества, да помним, че любовта ни към СССР и ВКП /б/ и по-късно КПСС е като въздуха който дишаме. 2.Да обичаме въоръжената борба на поробените народи, особенно ако са водени от съответната комунистическа партия.
- Отечествен патриотизъм-да обичаме родината, да мразим всички външни и вътрешни врагове, да сме готови да дадем живота си но да защитим завоеванията на българския народ воден от БКП.
В тези форми на патриотизъм ни учиха армия от агитатори, секретари, председатели, политофицери и невидимите очи на Биг Брадър.
Сега е лесно. Гледаш и слушаш Божидар Димитров, Волен Сидеров, Расате и някои други патриотари и си готов.
Това е. Сега съм далеч от тази тема
--------------------------------------
КомитатаПатриотизмът е покривка, под която можеш да скриеш какво ли не.
Ето, в бивша Югославия, патриотизмът е едно от най-злоупотребяваните
чувства. С такива злоупотреби някои идиоти там станаха президенти.
Много хора бяха зомбирани да забравят, че са нещастни, експлоатирани и че мафията управлява живота им. В името на патриотизма пак там умряха хора, жени бяха изнасилени, деца останаха сакати за цял живот. Някои в името на териториалната цялост на Родината си откраднаха компютри, маратонки и шоколадови бонбони.
Но по същите места се злоупотреби и с личните чувства между човек и Бог (т.е. с вярата и с религията), така че не съм много изненадан от югославяните.
Патриотизмът е нещо интимно, нещо което е само между тебе и твоето родно място. Това е невидимата сила която те дърпа към някое твое си местенце, когато си уморен или дезориентиран. И когато си там, те зарежда със сила и ти дава спокойствието на родния дом и прояснява мислите ти.
За децата е по-лесно да са патриоти. Както и за хората, които не пътуват. Магнитът, който ги привлича е само един. А монополизмът, дори в областта на чувствата, е нещо унищожително.
Ако прекараш няколко години в друг град или в друга държава и си отворен към промените и това, което новото място има да ти даде, родината става повече от една. Наскоро си мислех че имам три държави, три града и едно село, които смятам за родни, а съм на път да добавя и още един комплект. Не усещам никакъв проблем в себе си. И на четирите места се чувствувам у дома си.
И дори хипотетично трите ми родини да решат да воюват помежду си (трудна работа, дори хипотетично — разделят ги хиляди километри), за да бъда принуден да направя избор, едва ли ще се присъединя към някоя от страните(ето го изменникът на Родината, министър Петков, арестувайте го). Дори ако някой навреди на семейството ми, още отсега се съмнявам, че вината ще бъде само при "официалния" ми враг, а "официалният" ми приятел ще бъде чист като сълза.
Кой знае какво още се крие под покривката.
------------------------------
Ако имате блог и искате да участвате в някоя от следващите рубрики на "попитахме блогърите", моля пратете ми мейл на mail
11 коментара:
добри дефиниции, но виждайки само себе си, ще коментирам себе си
Чувствам се(но само се чувствам) патриот, когато слушам/чета и се нервя от поредния с нещо от рода "ебати скапаната държавата, в която живеем".. "къде другаде освен в България" "Made in Bulgaria"(с негативен намек)....
Дразни ме подценяването на родината, често се вкарва уж оправдателното - мразя държавата, обичам родината - глупости, държавата си е пряко отражение на хората които е населяват, управниците на народа, така че какво е Родина и какво Държава???
По принцип патриотите стоят тъпо в наше време, и са излищни, също както всички ревящи в каква дупка живеят
Отново хубава тема!
Браво!
хубава тема и хубави мисли :)
...на мен патриотизмът ми е чужд. Наблюдавам единиците българи, с които се гордея и мога да се тупам в гърдите, където пише "Made in Bulgaria" (без капка сарказъм). Всичко останало е без значение и само политиците си знаят. Не празнувам 3-ти март.
Отговарял съм на този въпрос на един нарочен семинар, който организирахме с Иво Беров (http://thehobbit.blog.bg/viewpost.php?id=26199):
Моята теза е, че в българското общество вече близо две столетия има такава задача и има положителната силна страна на българския патриотизъм. Патриотизъм, който не е убежище за мошеници, за разлика от патриотарството и пуйченето, които ни се предлагат днес, който е тяхна същинска противоположност.
Това е възрожденският стремеж към промяна, към отскубване от ориенталския културен и политически модел, въплътен от Османската империя. Това е стремежът на строителите от края на ХІХ век към европеизация и откъсване от зависимостта към руския политически модел.
С две думи – стремежът за една модерна и свободна държава по европейски образец, цел, постижима единствено с радикални реформи и със съзнание за тежкото ориенталско наследство. Днес този стремеж е немислим без трезва оценка на плачевните резултати от съветското владичество, от социалистическия икономически модел, от мафиотизирания в зачатието си преход.
В заключение – патриотизъм е да се погледнеш в огледалото и да видиш честно истината в очите, а не комплексарски да се залъгваш с бълнувания по отминало величие.
И тъй като аз не съм авторитет, ще цитирам и любимото си определение за патриотизма:
" Патриотизмът е привързаност към политическото отечество, привързаност към собствената независимост и свобода." / Л. Каравелов/.
и също така едни думи на Бърк:
"To love your country, it has to be lovely"
Arhivatora e velik! Tova momche triabva da napishe kniga. Samo me pritesniava fakta ostanaha li v BG hora, koito biha procheli(i ocenili) edna takava kniga...
ами да, познавам около петима-шестима.
мерси за милите думи, и все ще дойде деня с книгата, но не много скоро :D
E, i az poznavam dvama trima, ta stanha 10ina ;-) Az te cheta skrishno vseki den,ame naposleduk neshto ne pishesh. Umiram si za snimkite s kotkite,nie imame desetina, a puk sme i susedi - az sum ot Vidin i cialata terminologia za "ebanje i t.n." i tam beshe mnogo populiarna ;-)
Страхотна тема! Истински и силни думи на мъже! Нещо жените не присъстват силно в подобни разисквания. Да кажа от себе си, че да си патриот за мен означава да пишеш на кирилицаи-вярно; да говориш езика си без да го цапаш умишлено; да знаеш произхода си и дори да има нещо тъмно в него, да го цениш; да не спуваш само другите, ами да направиш нещо малко за доброто на селото си ( нищо, че е прашинка на картата на света).
Може би е патриотизъм да си имаме по един народен костюм и на определен ден да се обличаме всички - без да се срамуваме от потурите, от забрадките; без да ни е яд, че ще сме си скрили прелестите под два-три ката дрехи!
Ооооооооо, пропуснали сте да кажете, че патриотизъм е и да караш другите да се замислят за значението на патриотизма ;)
Малко лошо определние, защото е рекурсивно, ама бива за анекс към тея на архиватора :) Мдам, и аз съм фен - презнавам :)
А, да и жена съм - мога да се намеся в темата, ама някак не ми се иска. Обикновено след рубриката на емин бей нямам какво да коментирам освен ахкания, охкания, пъшкания и възгласи "Урааааааааааааа". Съжалявам - бройте ме за безвкусна, но само ще си чета.
"патриотизъм е и да караш другите да се замислят за значението на патриотизма"
дааааааааа мерсиии разгеле някой да го каже, бравос.
а иначе - още два-три такива коментара и ще открия конкурс на тема "издирват се последните трима дето не са ми фенове " :D lol
честита Баба Марта!
Публикуване на коментар