Продължение на терзанията

Предполагам, че скоро ще почна да говоря за себе си в трето лице, не защото ще съм забравил българския, а защото сигурно нищо няма да е останало от мен или поне от първото лице. Липсва ми Машината, за да ме изкара от това състояние, поне временно. Копелето е североизточна България по проект.

Една истина - за да не грешиш и да си сигурен в това просто не прави нишо. Ако някой ти дава зор за неща, които не те кефят, ги бави максимално. Превъплъщавам се яката работа. В точно това което не харесвам. Не харесвах космати дебелаци като дете, а сега скоро ще се въплътя в телото на такъв. Не харесвах хора дето не си дават зор докато бачкат, а сега ставам такъв. Мамка ви, не чета мисли и ако искате нещо да стане, моля ви не ме карайте де го измислям вместо вас и ако те разбирате какво правя ме питайте какво съм направил...

Днес беше един идиотски ден (слънцето се скри, а аз съм още на нивата) в който ме настигна пародията на грешите на поредните последни варианти на нещо, което няма смисъл. Супер забавно е днес е деня на освобождението за мен в който реших, че единствения начин да оцелея докато се намирам на най-тясното на фунията с лайната, където няма начин да не вкусиш от всичките аромати, е да не ти пука. Да си пълно куко.

"Всъщност искам да започна презентацията с това, че и аз не знам как успях да си порежа носа. Казвам го не, защото има голямо значение, а защото така или иначе имаме взаимната магическа способност - аз да говоря, а вие да не чувате или поне да не разбирате. Пък и да не мислите че е съм бил в добра кондиция сутринта, след като бях в офиса до десет и кусор. Даааа "с-то" е за благозвучие. А да и не се къпах със студена вода, за да се събудя, просто нямаше топла... И сега за да започна с това което съм правил за презентацията"

Лекота е изпълнила тялото ми от обяд няма никой там и ми е през трибуквието. Сега съм неуязвим защото не ми пука...