За срането и списанията

Днес имах повод да се замисля кога чета списания и какви. Ще призная че имам колекция (все още не съм я изхвърлил*) от 1ви до 60ти брой на българското издание на Playboy. В тези години бях доста по-суеверен и имането на всеки нов брой значеше нещо специално за мен, което вече го няма.

Освен, че приличат едно на друго, малко списания се отличават от останалите. Не съм някакъв тесен специалист и не ме интересуват разните му там такива продукти. Не ме интересуват и коли и джаджи, така че отпада още една съществена част от тази преса. Лайфстайл? Къв лайф, къв стайл? Този тип списания се пишат за профили, които нямат нищо общо с тези хората правещи списанията (списващите ги най-вече), с тези които ги купуват и с тези към които са насочени реклами в списанието (основната причина да съществуват).

Та ме озари проумяването на следния факт - чета списания, когато съм принуден. Ще поясня още. Чета ги най-вече, когато съм в ситуация да изчаквам някого и нещо. В такива ситуации се изнервям от чакането и търся нещо да запълни времето ми и най-вече блуждаещото ми съзнание.

Примери - зъболекар, пътуване, чакане в различни приемни и най-често сране. Според мен, рекламодателите и издателите трябва да предоставят безплатни списания в обществените кенефи на големите офиси, за да си гарантират аудитория. Дори и с риск да се конфронтират с мизерно мислещите работодатели, дето режат нет и се чудят как да тормозят редовия чиновник от модерен тип, вместо да си гледат работата.

Затова ще завърша с апел - Безплатно списание за всяка обществено-служебна тоалетна? Серящи от всички офиси обединявайте се!

---------
*колекцията се продава, ако има заинтересован да ми драсне на mail@eminbei.com

...