Празно ми е нещо. Едно такова безтегловно. От пролетта от поркането, от непоркането, от срането от ... абе то е ясно...
И като ги гледах тия снимки си мислех дали и какво е да си овчар. Дали мога да издържа превключването на ритъма? Дали ще съм щастлив (като градски човек) сам след природата и овцете? Дали ще ми станат по-мили от хората, че да не ми липсва компания, по-мили от жените, че им тегля .... "ножа" и след това с цялата тая любов да и тегля пак ножа...
Едва ли... Нито тромавото ми тяло, нито кекавият ми характер ще издържи на всичката тази красота и тази изпълнена с всичките истински неща на природата - дъждове, снегове, жеги, студове и тн.
Понеделник, Март 24, 2008
Офчи
Абониране за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Като човек прекарал доста време на открито по през военната ми служба, мога да ти кажа кое пречи най-много. Студът и дъждът. Когато вали или когато е студено, колкото и да си навлечен е супер неприятно. Освен това и ранното ставане в късите дни от годината също не е голям купон. Така че ако си готов да преживееш тия три неудобства е супер. Природа, въздух, гледки... Но за другите особености на овчарската професия не мога нищо да споделя хехе.
Абе я тичай към следващия купон, че тия размисли(и страсти)не водят към нищо добро.
Наблюдавам тенденция. Лонганлон искаше да гледа домати, ти офце...
Овчар н Гърция ето тове е бизнес план
Публикуване на коментар