Като ходя по улицата с костюм сещам се за доста неща. Да-а-м и аз съм част от чиновниците кълвачи бродещи по улиците. Наскоро видях един приятел полицай, който не бях виждал отдавна "ей оправил си се, щом ходиш костюмара". Да-а-а бе м-а-ани. И аз и другите банкерчета сме го цъфнали та вързали. За повечето от нас важат следните критерии за разпознаваемост на българското юпи:
- ограничен набор от костюми (2-3) взети с гордост на намаление
- основно обедно и вечено меню - дюнери и банички (естествено вратовръзките имат памет)
- борсата е разказала играта за мечтите за нова кола, но все още има надежда, така или иначе в повечето случай остава единствен източник на допълнителни доходи
- наличие на 1-2 кредитни карти и поне един заем, може и ипотечен ако вече си неджимотпритежател герой
- ходенето на фитнес и редовното напиване са единствената опора за оцеляване
- прекарваш повече време в офиса, отколкото в къщи
- не вярваш на чудеса и знаеш повечето номера на бюрокрацията и въпреки това учиш нещо или поне правиш планове да учиш нещо допълнително
- изказа ти е изцяло пълен с чуждици, въпреки че работния ти опит е изцяло в България
7 коментара:
Да не си си наел секретарка да ти редактира правописните грешки? ;)
respect
Bulgarian Psycho :)
@jenfel, не се подигравай това мойто си е диагноза. Да на мислиш, че ми беше лесно в гимназията :)
юпи дори не е българска дума :)
накъде отиват нещата... но си много прав иначе.
брадъре, кълвачо ле...
С мъка си затегнах възела на вратовръзката
Публикуване на коментар