Има дни

Има дни като днес, в които не само че не седиш с притворени очи, ами освен че си се оцъклил започваш да проглеждаш. Лошото е, че се изпълваш с въпроси от рода на "какви са тия глупости", "кому е нужно". И това не е чак такава драма. Драматъзъма настъпва обаче, когато се окаже, че е просветнало не само на теб ами и на други или поне на такива, които ти задават същите въпроси на теб...

И тогава... ми тогава настава едно масово питане и псуване. Циклично - ти на мене, аз на тебе или на някой друг от въртележката. След псуването настава вайкане и пожелание. Пожелание за това "всичко да е наред" ама пожелано като "всичко да е по старуму" и така и става. Пожелано - случено. Хората примигват и спират да виждат и претупват.

Дееба ще го претупам и тоя ден, само да няма нерви и да не ме занимават и да си драскам глупости в блогчето

...