tag:blogger.com,1999:blog-36626264.post-17046181266871911752008-04-03T00:26:00.003+03:002008-04-03T00:32:47.343+03:002008-04-03T00:32:47.343+03:00<span style="font-size:180%;"><span style="font-weight: bold;">Д</span></span>нес вечерях с Чефо. В едно средно-до-доста натруфено бистро. Храната не беше нищо особено добре че менюто беше малко.<br /><span style="font-style: italic;">- Еййй, абе вашия готвач е голем фантазьор, че чак фантаст бе</span> - Чефо Машината се изцепи на сервитьора<br /><span style="font-style: italic;">- Хареса ли ви храната господине?</span> - ебати седиме със суичери и комбакти и ни говорят на господине<br /><span style="font-style: italic;">- Не толкова</span> - стига сервилничене - <span style="font-style: italic;">тука пише по менюто ебати простотиите - "не знам си какво си с заливка от еди си кво, полято от ... и последния да затвори вратата, тука половината неща дори ги нема... Я дай още по една питка, че ше умра от глад. Другия път си вземете не писател за менютата, а истински готвач за кухнята!</span><div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!-- google_ad_client = "pub-5474619419714276"; /* 468x60, създаден 08-8-21 */ google_ad_slot = "8547978093"; google_ad_width = 468; google_ad_height = 60; //--> </script> <script type="text/javascript" src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js"> </script></div>Emin Beihttp://www.blogger.com/profile/12294264790045148315noreply@blogger.com3