Мечо спи

Терзанията на една маймуна

Отдавна бях обещал на един специален човек да драсна някоя детска приказка. Тя не се получи много детска, но все пак... ето я:

Малката мамунка Мунка

Мина много време докато малката мамунка Мунка (МММ) си намери партньор за белите и игрите. Бабун се беше появил точно, когато тя се чустваше най-самотна и най-отхвърлена от стадото. Винаги е трудно, когато си специално диване, а още по-трудно да го разбереш докато си толкова малко. Пък и те мамуните си ги бива повече по игрите и белите, а не по размислите.

Миналата седмица докато се гушкаше с Бабун, след дълга игра, я обзе хлад. Наостри и се козината и и я побиха тръпки.

Тогава пита Бабун дали не сме си омръзнали, притеснено и било. Той само ходил за храна при хората през нощите, пък тя се занимавала с бърлогата и не им оставало време. Нямало ги вече дългите игри и пакости.

Сега тя се луташе сама из гората, притеснена и тъжна. Дали не беше наранила Бабун. Той е добра маймуна. Нямаше много такива други едновременно едри и с руси козини. Носеше без цел и посока из джунглата. Тъгата я беше обзела, а притеснението и само задаваше ритъм на подскоците и между дърветата.

Сигурно се беше лутала повече от час, когато се озова сама на езерото. Полегна в клоните на едно дърво, те се подаваха над водата и създаваха приятно усещане. Сега притеснението и тъгата бяха заменени от парене и приятна умора. Лежеше си самичка и имаше само сили да наблюдава езерото и нещата, които се случваха около него.

Загледа се в жабите. Каква интересна картинка. Как от малките и хубави попови лъжички, ставаха големи и грозни зелени жаби. Поникваха им крачета им им падаха опашките. После видя една пеперуда. Тия пък колку са странни и интересни. Те пък обратно на жабите са големи гадинки докато се пръкнат такива красиви с изпълнени с красиви цветове крила…

Една от тях беше кацнала на ръба не едно листо и тъкмо се готвеше да полети, когато бързият и лепкав език на жабата я грабна. Жабата преглътна и туй то. Така си замина красивата пеперуда. Мунка се натъжи. После я обзе топла вълна. Беше си отпочинала и събрала сили. Скочи от клоните и се запъти към къщи.

Слънцето се спускаше да си ляга, там където си ляга всеки път, за да може да засвети с пълна сила на сутринта. Мунка подскачаше още по-бързо, но този път се носеше на крилете на радостта. „Колко е интересен живота – едни са грозни в началото, пък после се разхубавяват, други обратното първо са хубави пък после погрозняват. Странна работа, но няма значение, защото всичко може да приключи само за миг, както стана с пеперудата. Да всичко се променя, и има други по-важни неща от това… Мислеше си и още ногу други неща… леле само колку неща минама през малката чутура на това диване.

Слънцето вече се беше скрило на половина когато наближи бърлогата. Беше заменила хлада и притеснението с топлина и щастие. Знаеше, че Бабун ще е там и няма значение дали още се цупи на това, което беше казала. Беше спокойна защото знаеше че няма проблеми и дори и да му е малко тъжно и нещата да се бяха променили в крана сметка всичко си беше наред – просто животът в джунглата е такъв всичко се променя. Друго е по-важно...

...

Какво съм аз?

Малкото мече се събуди от галенето на слънчевите лъчи по муцуната му. Беше бълнувало цяла нощ. От бълнуването се беше изтърколило близо до края на хралупата и така стана обект на играта на слънцето.

И като всяко добро миче то изтича в до реката да се измие и да си поиграе. Водата беше ледена защото беше началото на пролетта. Охлаждането подейства доста рязко и събуждащо. Вече си припомни, какво го беше мъчило цяла нощ. Въпросът “куко съм аз”

Дали съм истинско мече? Откъде мога да съм сигурно? така като се гледам аз съм с бяла козина и черни лапички. Бяло и черно. Сигурно съм зебра. Ако бях само бяло шях да съм бяла мечка, ама не съм защото бели мечки няма в гората. Мда ногу е вероятно да съм зебра. Така си мислеше то докато се разхождаше из гората...

Козината му започна да изсъхва от слънцето, залепналата кал по лапите му изсъхна втвърди се и започна да се рони... Дали съм зебра или не съм...имам бяла козина и черни лапички сигурно съм мече зебра... имам бяла козина и черни...а лапичките ми са побелели... Трябва да спра да се напряга от този стрес...

Да стрес ето това е отговора... може да съм кафяво мече и да съм побеляло от стрес, та аз съм вече на 6 месеца... в гората живота е доста стресиращ...

И така то се прибра в хралупата и заспа отново... откакто беше ходило в селото и в докато се беше ровило из един гараж бе съборило кутия бяла боя и вече две седмици не можеше да се махне и Мечо приличаше на истинско бяло мече

Продължението на една отватителна история

Всъщност е по-правилно да се каже, че това е отврат без край. Това е историята за това, какво се случи на един познат 2 години след като се сдоби със светооразителна жилетка с надпис "ФОЛФ".

И така мистър Х след 2 годишна терапия се изпуснал и се докарал до гальовно и любеобвилно състояние с помощта на няколко обака и хапчета. Действието се развило на къмпинг "Смокини".

На сутринта се събудил леко притеснен. Трепетът нараснал, когато установил, че не си е в палатката. Тавана бил зелен, а неговата палатка била синя.

Прекръстил се три пъти и се завъртял на другата страна. Имало доза успокоение. Нямало мръсна стара циганка, а средно голо телосложение с дълга руса коса обърнато с гръб към него.

За момент мистър "Х" дори се почуствал горд от постижението. Но само за момент защото русата коса се обърнала и на лицето имало мъничка брадичка, пит катинар, коята нежно му прошепнала "Ахой!"

за едно малко мече в Германия

Започвам със статията от dnevnik.bg

Полярното мече Кнут, най-новата мега звезда на Германия, се превърна и в маркетингов феномен, който изправи едни срещу други управници и зоолози, писаха германските медии. Кнут, който се роди на 5 декември миналата година в берлинския зоопарк, струва като търговска марка между 7 и 13 млн. евро, обявиха специалисти, докато властите обсъждаха как да използват животинчето, за да закърпят бюджета на Берлин, страдащ от хроничен дефицит.

Като търговски и рекламен продукт Кнут струва милиони, заяви пред в. "Велт ам зонтаг" експертът Бернд Михаел от агенция "Грей" (Grey). Неговият колега Бьорн Зандер от BBDO Consulting допълни, че той може да донесе до 13 млн. евро, стига да се разработи дългосрочно и професионално. Но и двамата предупредиха, че когато Кнут порасне, ще загуби атрактивността си.

Засега милото животинче е на върха на славата си, а истерията по него придобива все по-масови измерения. За няколко седмици Кнут стана най-интересният германец: след множество европейски медии той се появи на челната страница и на американския в. "Ню Йорк таймс", а последният брой на сп. "Венити феър" му посвещава 16 страници с фотографии. На ден 15 000 фенове щурмуват зоопарка в Берлин, за да видят малкия сладуран, играещ си със своя гледач Томас Дьорфлайн. За зоологическата градина манията "Кнут" е повече от добре дошла.

Произведените 2400 плюшени играчки бяха изчерпани за няколко дни, а ръководството поиска от патентната служба ексклузивни права върху 20 различни марки, свързани с мечето. В интернет вече се продават всякакви неща - от тениски и лепенки до чаши и какви ли не плюшени играчки, наподобяващи прочутото бебе. Само в петък в електронния магазин Ebay имаше 422 оферти по ключова дума Кнут.

Кнутчо влезе и в дневния ред на правителството в Берлин. Кметът Клаус Воверайт смята да продаде мечето, за да запълни дупките в бюджета, разкри в. "Зюддойче цайтунг". Вестникът извади наяве и първите мераклии - известните дресьори в Лас Вегас Зигфрид и Рой, и руският газов концерн "Газпром". За руската оферта лобирал дори бившият канцлер Герхард Шрьодер, заемащ висш пост в дъщерно дружество. Берлинчани обаче надали ще се съгласят - в събота близо 1000 поддръжници на Кнут се събраха пред берлинската централа на социалдемократите, за да протестират срещу намеренията на Воверайт.

А това което днес си писах с Пипи по въпроса е:

Пипи (04:29 PM) :
mnogo tujno
Емин Бей (04:30 PM) :
да, но накрая всичко ще е добро защото доброто е винаги малко тъжно по средата

За щастието и малката маймуна

Малката мамунка Мунка си работела в офичсето пред мащинката и си рисувала и като я налегла една ми ти тъга, ама ногу голяма, толкува голяма, че чак била огромна.

Огромността почнала да и тежи. И освен това била обзета от размисли от псевдо-ексистензциален характер – “туй добро ли е или ни е добро?; онуй добро ли е... куко е добро...?” А философските размисли са тежки не само за малките маймуни ами и за големите павиани. Поради тази или друга неизвестна причина на разказвача на приказката на Мунка и се схванал врата.

Тогаз приоритетите се преприотизирали или на дневен ред било само “ма ногу мъ боли вратлето и ни мога да го движа”. Било много явно и ясно – това не е добро. И добро другарче я завело на майстор чакръкчия и той я излекувал.

Тогава Мунка разбрала – да не те боли вратлето не е добро, другото не е толкова важно, а когато се чудиш това дали е добро или не е много вероятно да ти е много добре или поне най-малкото да не ти е схванат врата (т.е. да не те тормози нищо)

Екзистенциалните въпроси и търсенето на Дао или на Дъ се задават когато всичко ти е наред, а се намират когато нещо те тормози.

За малката мамуна

Малката мамуна (палавуна) живяла на едно дърво заедно с други творчески натури като нея и била ту щастлива, ту нещастна. Била щастлива защото на дървото била със своите приятели, а била нещастна защото един от тях бил ногу тъп (тъпун). Той постоянно я тормозел и я карал да прави неща, които тя не обича.

И така тя един ден си заминала от родното дърво само и само, за да избяга от тъпун. Тя отишла да яде банани на дървото на племето френчита. Първоначално там те било толкова лошу, ма не било и хубаво, защото на френчитата и били по-големи бананите но пък били горчиви. Скоро френчитата се оказали и те ногу тъпи. И тя се натъжила. Толку била тъжна, че стария бабун, на старото и дърво разбрал и написал писмо.

"мануно-палавуно, ногу ни е мъчно, ела си при нас. тука може да са ни по-малки бананите, но са по-сладки. тъпун, той си е тъп, ма туй е нормално защото той е от племето френчи (пък тя туй не го знаела - че френчитата са тапуни и че тъпун е френчи), ма ние го държим тука защото няма кой друг да я папа обелките".

И палавуна се зарадвала и се натажила. Зарадвала се защото щяла да се върне у дома, а се натъжила защото я било стрях да пътува в гората още веднъж сама през гората (а първия път като пътувала ногу се страхувала и било нощ).

Когато дошло време да пътува тя толукува вече била притеснена, че не си дигала главата от пътеката и я било страх. И като си вървяла и схванал вратъ. Решила палавуна-мамуна да се оптегна нагоре и поне да го изпъне. Пък като си дигнала главата то било ден и боло красиво и прекрасно и тя се зарадвала и даже се разтичала и се прибрала вече у дома и пили сок и биричка и се веселили.

Пък тя си казала "олелей колку съм се притеснявала за нищо и съм се страхувала пък нямало нужда, дори дупе, че ми схана вратлето - наздрави на сички"

Мечо Сдух

Една сутрин Мечо Пух се събуди и не се почуства добре. Явно бе, че беше недобре. Нямаше предства, защо но реши, че не се чуства добре. "Олиле ми че то май съвсем ни ми е добре, на мен. Ми к'о. Ми да си сложа едни очила. Такива черни да хем да ми отвиват на настроението хем да съм стилен"...

И така Мечо Пух сложи черните очила и реши да се разходи. Още на първата крачка се спъна и си падна на лицето. Заболя то глалата и започна да се ядосва "ей тази гора няма да оправят най-накрая само се спъвам в тези клони по земята. Ще вземе някой да се пребие и какво ще правим тогава...". От удара го обзе глад. Мечо реши поне да се отеши с бурканче мед. Полагаше му се, та той за малко не претърпя трагичен инцидент и то заради мързеливците дето не грижат за гората и нейната безопасност.

Отиде до една тайна хралупа. Наведе се да вземе един голям буркан с мед и... Тогава Мечо Пух се вцепени. Буркана го нямаше. "Мамка му и прасе (сугрно в този момент той визираше Прасчо). Абсолютна анархия, на това гора ли е.

Тогава мечо реши да се поразходи. Глада не беше отеха, но пък една приятна разходка. И както си ходеше из гората и си свиркаше... нещо огромто на четири крака с големи черни криви рога се появи на хоризонта. Мечо се вцепени. Страшилището започна да се прибижава към него с бясна скорост и Мечо обзет от страх побягна...

"Бягай Мечо, бягай за живота си". Намери утеха чак когато се прибра в къщи. И тъкмо да си влезе в къщи погледна табелката на входната си врата. Остана крайно ядосан. Вандали бяха написали "Мечо Сдух". Е това живот ли е. Какъв ужасен ден. Седна Мечо и започна да страда. Сигурно е страдал около час когато уседи мокра влаго по ухото си. Обърна се да разбере какво и ... беше черното страшилище надвиснало с цялата си страшнота над него. "олиле край" помисли си Мечо.

"Здрасти Мечо, открих те. На криеница ли играем?" попита сташилището. Тогава Мечо се успокои свали черните очила и видя че това е Йори. После погледна табелката и видя, че на нея все още си пише "Мечо Пух", а просто когато беше паднал заради проклетите черни очила ги беше издраскал и драскотините бяха написали думата "Сдух". Мечо си отдъхна. Разбра, че с черните очила сам си беше причина за всичко - и клона и звяра и вандалите.

А няй-голямото успокоение му донесе фактът, че буркана с мед (онзи големия) си беше там, просто не можеше да го види с тънмите очила...

Ама добре си хапна, даже го раздели с Йори. Меда ражда добри дела, а черногледието превръща живота в страшен...!