За другите мрежи - Facebook, LinkedIn и тяхната почвеност у нас

Попитах блогърите:

Владо - Metaend

Помня юзърнейма и паролите на три мрежи, в които имам акаунти: Facebook, LinkedIn и Xing.

Facebook ползвам, за да спамвам чуждите профили с глупостите (най-вече футболните), които намирам, докато харча работните часове за мотаене в интернет. Та за спама - само хубави работи мога да кажа. Има един Greasemonkey скрипт, който добавя бутнче за игнориране на всички малоумни тестове наведнъж. Често го натискам. Woo!

С някои хора вече не си разменяме мейли, а съобщения във Fartbook. Което намалява спама в служебната поща. Което е добре. И намерих хора, с които никога не бих бил във връзка и с които от време на време се гъделичкаме. Което е много много добре.

В списъка с приятелите имах един американски професор, който искаше да му стана бяла робиня и да ме обича цял живот. Вече не сме приятели.

LinkedIn и Xing за нищо не ги ползвам. От време на време някой ме добавя. През Xing влезнах в базата данни на някакви headhunters и чакам предложение за милиони.

Имам акаунт и в MySpace, което ще ме преследва цял живот.
--------------------------------------

Eли - Elica's Freak

За фейсбук, myspace, линкедин и други подобни...

Да създаваш връзки в интернет не е толкова лесно колкото изглежда. В списъците ми на icq и на skype присъстват само и единствено приятели и колеги. Аз съм от тези хора, които много трудно допускат непознати хора - особено в интернет, до себе си. Може би и това е причината да поддържам само блог, а не myspace или нещо подобно. Още по-голям противник съм на фейсбуковете. Тази показност за мен е излишна.

Направих си myspace от любопитство, но просъществува едва няколко часа. Въпреки това реших, че нещо аз съм крива щом толкова много хора имат, а на мен не ми харесва. Проблема е, че комуникацията „Hi sweet how are you?“ или „Как сиии...?“ от непознати „люде“ ми е особено „интересна“ и вълнуваща. Можеш много да научиш...

Приемам myspace за хора работещи в шоубизнеса – dj, певци, артисти, модели, манекенки, танцьорки – мацките от Ялта имат страхотни страници, но те с това си изкарват хляба. В такъв случай myspace е тяхното портфолио и начин за намиране на нови ангажименти. Световните dj си промотират новите сетове и обявяват предстоящите си партита.... Обаче кажете ми какво да сложа на невероятната страница изобретена от мен? Снимки и пак снимки и с това какво ще покажа? Колко съм готина? Еее, хайде няма нужда!

Може и да мисля доста повърхностно по въпроса, но това дори не е хоби, това е тотална загуба на време. Фейсбука е още по неприемливо. Ако не е с регистрация е пълен ужас. Разни безделни хаховци в интернет да разглеждат снимките, на които се забавлявам с приятелите си или пък да гледат как майките целуват децата си и т.н. Отново тук има обаче! Ако става дума за човек, който се занимава с фотография (дори и за удоволствие), изкуство и т.н. е супер. Всичко е въпрос на гледна точка.

Абе... аз си имам блог. Вие правете каквото искате.

----------------------------------------------------
Ако имате блог и искате да участвате в някоя от следващите рубрики на "попитахме блогърите", моля пратете ми мейл на mail@eminbei.com или оставете коментар тук

Що е то "патриотизъм"?

...се опитах да разбера и "попитах блогърите":

Архиватора

За Патриотизма (текст с повторения)

Противоречиво нещо е патриотизмът. Но добре ме питаш - компетентен съм, тъй като цял живот съм бил патриот.

Когато бях ееей такъв мъник, патриотизъм беше да маршируваш в името на своята и братската страна на първомайската манифестация, като единствената ти защита от чернобилската радиация е лентата "Отличник". Това беше вид Международен патриотизъм. Даже над-национален такъв.

Тогава ме отказаха от него, като ми обясниха, че тая родина и оная родина са две различни родини.

После, като отраснах и станах тинейджър, бях друг вид патриот - такъв, с бръсната глава. Пиенето на бира и трошенето на трабанти беше неделима част от свещеното му дело. Та се отказах. Щото като повтаряш като мантра имената на отдавна загинали патриоти, чиито дела нито ти, нито който и да е е виждал на живо, не те прави сам по себе си патриот.

Това беше някакъв вид Романтичен патриотизъм. Като за филмите, които никога няма да направим.

Сега съм Местен патриот. Тоест, седя в малкия си, уж-обречен град, и кротко затягам болтчена и гайки, за да помогна за развитието му с каквото мога - со кротце и со благо. Като всички от рода си преди мен. Не мисля да се отказвам, понеже да мия чинии в Италия патриотизъм не е.

Агресивен патриотизъм щеше да е, ако бях насинил тлъстия гъз на американката, която каза, че сме малка и незначителна държавица, щот сме имали само трима президенти.

Горд патриотизъм беше, когато една англичанка ме накара да й обясня какъв е паметника до Парламента.

Това, казах й, е во памят на смелите летци, които през Втората световна война са...

Го райт ъхед, каза тя, иксплейн.

Гордо си мълчах. Не ми се обясняваше как моите шепа патриоти с раздрънканите си изтребители отчаяно са защитавали столицата от нейните патриоти, които са се разходили през половината континент в бомбардировачите си; и за да не се връщат с пълен товар, са изсипали каквото е останало над моята малка, незабележима, безинтересна и беззащитна Враца. А нас дори ни няма в учебника по история.

Да си обречен и да се биеш със зъби и нокти до последния човек, това е Патриотизъм.

Като на Шипка, баце. С камънье и дръвье. Това е Отчаян, Жизненоважен патриотизъм.

Гневен патриотизъм е вътрешния пламък в очите на чичо ми, който живее едва километър оттатък границата с Македония, когато негов съселянин му казва, как по времето на Оная Македоня хан Омуртаг е ял печени картофи.

Едновременно близки и далечни от това са сълзите в очите на деветдесетгодишният дедо Либен от сръбските покрайнини, когато непознати хора от българската делегация донасят у негово село детски книжки на български език. Клет...

Гъзоблизането на външната ни политика най-вероятно също е патриотизъм.

Наведена главица сабя не я сече, нали знаете?

(а междупланетен патриотизъм би било ако заедно бойкотираме стоките, произведени на Марс, щото марсианците са педерасти!!)

Патриотизъм е герба на шапката ми, да пишеш на кирилица, да си бил на Мадара, да си се върнал, да гласуваш, да знаеш песните на пра-пра-пра-баба си.

Патриотизъм е да пиша тези редове...
-----------------------------------------
Kanew

Аз съм от загубеното поколение, възпитавано в няколко форми на патриотизъм:

-Идеологически патриотизъм- Да обичаме и вярваме на БКП, която ни води към някакви светли бъднини.С радост и интусиазъм да се включваме в мероприятията на народната власт.

-Интернационален патриотизъм- 1.Като живи същества, да помним, че любовта ни към СССР и ВКП /б/ и по-късно КПСС е като въздуха който дишаме. 2.Да обичаме въоръжената борба на поробените народи, особенно ако са водени от съответната комунистическа партия.

- Отечествен патриотизъм-да обичаме родината, да мразим всички външни и вътрешни врагове, да сме готови да дадем живота си но да защитим завоеванията на българския народ воден от БКП.

В тези форми на патриотизъм ни учиха армия от агитатори, секретари, председатели, политофицери и невидимите очи на Биг Брадър.

Сега е лесно. Гледаш и слушаш Божидар Димитров, Волен Сидеров, Расате и някои други патриотари и си готов.

Това е. Сега съм далеч от тази тема

--------------------------------------

Комитата

Патриотизмът е покривка, под която можеш да скриеш какво ли не.

Ето, в бивша Югославия, патриотизмът е едно от най-злоупотребяваните
чувства. С такива злоупотреби някои идиоти там станаха президенти.
Много хора бяха зомбирани да забравят, че са нещастни, експлоатирани и че мафията управлява живота им. В името на патриотизма пак там умряха хора, жени бяха изнасилени, деца останаха сакати за цял живот. Някои в името на териториалната цялост на Родината си откраднаха компютри, маратонки и шоколадови бонбони.

Но по същите места се злоупотреби и с личните чувства между човек и Бог (т.е. с вярата и с религията), така че не съм много изненадан от югославяните.

Патриотизмът е нещо интимно, нещо което е само между тебе и твоето родно място. Това е невидимата сила която те дърпа към някое твое си местенце, когато си уморен или дезориентиран. И когато си там, те зарежда със сила и ти дава спокойствието на родния дом и прояснява мислите ти.

За децата е по-лесно да са патриоти. Както и за хората, които не пътуват. Магнитът, който ги привлича е само един. А монополизмът, дори в областта на чувствата, е нещо унищожително.

Ако прекараш няколко години в друг град или в друга държава и си отворен към промените и това, което новото място има да ти даде, родината става повече от една. Наскоро си мислех че имам три държави, три града и едно село, които смятам за родни, а съм на път да добавя и още един комплект. Не усещам никакъв проблем в себе си. И на четирите места се чувствувам у дома си.

И дори хипотетично трите ми родини да решат да воюват помежду си (трудна работа, дори хипотетично — разделят ги хиляди километри), за да бъда принуден да направя избор, едва ли ще се присъединя към някоя от страните(ето го изменникът на Родината, министър Петков, арестувайте го). Дори ако някой навреди на семейството ми, още отсега се съмнявам, че вината ще бъде само при "официалния" ми враг, а "официалният" ми приятел ще бъде чист като сълза.

Кой знае какво още се крие под покривката.
------------------------------
Ако имате блог и искате да участвате в някоя от следващите рубрики на "попитахме блогърите", моля пратете ми мейл на mail@eminbei.com или оставете коментар тук

За стреса

Попитах блогърите:


Ванина - Ink

В общия случай стресът на работното място се причинява от едно просто явление; толкова просто, че като го видим, му казваме „Здрасти, шефе."

Шефът-стресопричинител е винаги до теб, винаги знае всичко и никога не е доволен от работата ти. Мрънка постоянно и по много, но когато трябва да се свърши нещо важно (например да се обсъди увеличението на заплатата ти), шефът бива хванат в мега важен конферентен разговор или спешно му се налага да излезе.

Стрес причинява и тъпото парче, което оглавява клюкарския клуб на офиса – тая си купила нова блуза, оная ходила да танцува в Син Сити... Ако ще има клюки, нека да са пикантни и ако може да съдържат доза истина; ако са такива, че не можеш да ги използваш за изнудване, клюкарите никаква не са я свършили.

Стресира и концепцията за фиксирано работно време – всеки ден в офиса трябва да започва ориентировъчно към 11, плавно да прелива в обяд до към 3, след това – следобедна дрямка и към 5 – пускане на кепенците. Да се изтърсваш в офиса всяка сутрин в 9 и да стоиш до 6 е тъпотия.

Гадното кафе от кафе машината. Малката обедна почивка. Бавния интернет. Има поне още един милиард неща, които – сигурна съм – причиняват стрес на всеки в офиса, във всеки офис. Важното е, обаче, че винаги ще има петък, когато започват бесните ти уикенди, а в понеделник отиваш на работа с махмурлук.
------------------------------------------------
Георги Иванов

Според дефиницията на термина стрес в Wikipedia "пълната липса на стрес означава смърт". Без да съм супер-дупер-ултра-мега-турбо специалист смея да не се съглася с това твърдение. От стрес не страда само комшията Тошко Флегмата. Неговите реакции са толкова първични и истински, че направо ме обзема желание да стана като него. Преди да съм осъзнал източника на стрес, той вече е профучал покрай мен и заминал безвъзвратно в миналото... Ех, благодат...

Стрес в работата: Това вероятно е основният източник на стрес. Ричард Карлсън е казал, че стресът е "социално-приемливо психическо заболяване". Много ме забавляват обявите за работа, в които се търсят хора умеещи да работят под стрес и "aggressive time-frames". Това в повечето случаи означава, че проекта закъснява 6 месеца още на първата седмица и кандидатът трябва да замени тримата напуснали. Трябва да цитирам един жив класик и мой съученик от гимназията, който казваше: „Заобиколен съм от идиоти“. Вътрешно съм си създал механизъм за игнорирането им. Мога да водя диалог с идиот, да се усмихвам и кимам утвърдително, а подсъзнателно не псисъствам на разговора. Той (идиота) не е фактор за интелектуално израстване и съществува заради благоразположението на природата. В едни по-брутални времена щеше да стане храна за динозаври.

Стрес в личния живот: Ограничил съм го до възможния минимум. Стои заключен пред вратата, обаче е упорит като конска муха и напира да влиза при всяко отваряне (студено му е). Аз обаче упорито го отблъсквам, защото са му кални обувките. Циганин и стрес вкъщи не се пускат – все свинщина ще ти направят.

Стрес по пътищата: Използвам случая на благодаря на BMW за това което правят. Искам също да благодаря и на архитекта на Матрицата, който някаде дълбоко в кода е вдигнал един bit, че последните ми мигове в тази реалност ще бъдат в Playboy Mansion. И докато следвам съдбата си, лекувам временния стрес псувайки някой Golf-аджия или поредната вуйна, която е решила че няма да прекара деня си в кухнята.

Стрес в институциите: банката, данъчното, НОИ, поликлиниката също предизвикват стрес в умерени дози. Надявам се тези дразнители да изчезнат с въвеждането в масова употреба телепортацията и валутната единица „междугалактически кредит“.

Проявления и лекарства: При мен стресът се проявява по три начина:

1. стомашен дискомфорт – лекувам го с уединение и приятно четиво.

2. shopping – понякога изпитвам непреодолимо желание (като мутреса по Витошка) да си закупя някой gadget. В последствие осъзнах, че съм се превърнал в съвременния вариант на мъртвата душа Плюшкин. Натрупаха ми се доста непотребни вещи, които трупам в кашони и чакам следващия курс на совалката „ДИТЦкавъри“, която ще ги изведе в геостационарното сметище.

3. всички останали – използвам анти-стрес уреда:

---------------------------------------

GaN

За стреса...

Стресът е нещо много интересно. Уж бил вреден, пък в малки дози бил полезен, уж изтощавал, пък иначе и стимулирал и т.н. и т.н.

Аз лично трудно мога да определя за мен какво е това животно стреса. Незнайно как, още от малък свикнах да приемам всякакви простотии и житейски неволи със завидно равнодушие. Разбира се, когато е прекалено лично се жегвам, но като цяло, каквото и да става – много, много не се впечатлявам, което е както хубаво така и лошо, но някак си във времето така стана...

Днес, за мен стреса е струпване на много задачи по едно и също време и раздвояването, разтрояването, разчетворяването, разпетяването и т.н. ми между много задачи едновременно. В такива моменти наистина имам чувството, че ще полудея, но за щастие се случват все по-рядко.

Все пак, универсалната рецепта срещу стреса, според мен, е позитивното мислене. Поне моят опит го показва. Знам, че ще кажете: „Какво позитивно мислене в тая наша българска реалност”, но с малко усилия се получава. Ако се оставим на стреса и негативното мислене, то скоро няма да сме „човеци”, а ще се превърнем в мрънкащи и вечно недоволни преживни животинки.

Така че, моят съвет е – повече позитивно мислене и весели моменти, и по-малко стрес. Е, това не означава по цял ден да се напиваме или да ходим замечтани и отнесени – всичко си има граници, а просто да не се поддаваме на негативните и стресови моменти.

--------------------------------------------------------
Ако имате блог и искате да участвате в някоя от следващите рубрики на "попитахме блогърите", моля пратете ми мейл на mail@eminbei.com или оставете коментар тук

За "страха", фобиите и тн.

Не зададох ясна тема, но ме разбраха блогърите, които потипах:

Boris

Казват, че всичко, което не е светлина, е страх и тъмнина. Пиша, за да намеря отново светлината и да я покажа на другите.

Йожен Йонеско

Думата „СссстрррАхххх” тя (страх) се състои от съскащ звук подобен на змийско съскане и ахване, изненада от нечие зло и грозно присъствие..Шум от заплаха промъкване, неизвестно, дебнещо, скрита пропаст и бездна. Това е първичен импулс който, мобилизира древни, примитивни реакции у вас, да избягаш, да спреш да мислиш, да събереш сили единствено и само за да си плюеш на петите, да плюеш върху сърцето си , да плюеш върху себе си и хората който обичаш и да избягаш да спасиш кожата.

„Страх” отвратителното чувство на роба на курвата, която господаря притежава чрез страх от киселината, която ще излее върху лицето й Страх от преследването на което ще я подложи от лишението от нужната.Страхът винаги е придружен от ниска култура, невежество и проклятието на дребната душичка.

„Страх” и вие си взимате дневната доза страх, така за самочувствие. Вие страхливци болни от фобии. Които ви държат оковани в бетонните ви и тухлени кутийки, осъдени на самота и духовна мизерия само защото сте роби на страха. Страхливци най-долните твари, по-долни плъхове, виновни за упадъка на този изтерзан свят. Обградени със отличията на постигнатото чрез унижението на страха. Страх от шефа, страх от мизерията и бедноста, страх от самотата, страх от Бога, страх от тесните пространства, страх от любовта и омразата, страх от поемането на отговорност за собствените си постъпки. Страх да действаш и да имаш да притежаваш, страх от това да вземеш онова, което ти се полага, страх да вземеш и другото, което не ти се полага.

Страха е майка на лицемерието, баща на убийството, кражбата и лъжата. Страхът лежи в основата на всяко зло на ревността, на алчността, на злобата. Всяка низост е породено от страха. Да не загубиш любимото същество, сякаш съществата са предмети и можеш да ги притежаваш, човека до тебе не е рибка нито кученце и ти не си булонка, че да позволяваш да бъдеш притежаван и да изискваш права за притежание над някой. Да бъдеш притежаван означава да бъдеш роб, животно или стока да бъдеш купуван със дребните знаци на любовта, дори това означава да бъдеш роб. Вие страхливци всички вие сте роби не само на собствения си страх, вие сте роби по душа и характер и манталитет, дори кръвта която тече във вените ви е робска, предците ви са били роби и робската психика е залегнала у вас оковава ви във стоманени вериги по-дебели и страшни от всяка действителна верига. Държи ви чрез вашия страх в пълно подчинение. Невидимата верига е по-здрава, по-зловеща и приковаваща от всички видими и действителни окови. Защото невидимата верига на страха сами сте я избрали от слабост, от глупост от жажда за топлина, която родителите ви пак от страх не са ви дали. Живеете, привикнали със страха и нещастието, и ако някога забележите, че животът е и празник, не можете да го осъзнаете и да се отпуснете, да се порадвате. Нищо но можете да направите, за да избегнете страшната действителност, не можете да стигнете до вратите на Загадъчното, до чудото на екзистенцията. Защото сте роби не само на собствените си страхове, но и на физически господар,и който купуват за дребни стотинки вашето време, вашия живот. И понеже и вашите господари са роби и страхливци, затова робския кръг на съществуването се завърта в безкрайната спирала на отчаянието, фобиите, самотата и злото.

Живеете захвърлени в трагичното "пространството" между раждането и смъртта, и убивате себе си и убивате другите и сте убивани и всичко е едно и също безкрайно колело, завъртяно от страха. И ако някой дойде и ви каже, че е достатъчно само да се обичате, без страх за да спрете тази жалка робска игра, вие просто ще го убиете с камъни.

„Като убиваме другите, убиваме и себе си.” Йонеско

---------------------------

Fuck the norm

имам сериозен проблем когато стане въпрос за кръв и игли

достатъчно е само някой да говори за кръв, за да ми стане кофти, а ако ми попадне пред очите се превръщам в жалка гледка - пребледнявам, изпотявам се, започва да ми се вие свят, чувствам се слаб,с игурно мога и да припадна

лично аз не мога да намеря някаква логика или обяснение - просто се случва и нищо не мога да направя по въпроса

попринцип е много неприятно,защото рано или късно се сблъсквам с тоя проблем и съм напълно безполезен ако се наложи да помогна на някой, който се е порязал, примерно да не говорим, че веднъж когато сам се порязах,се наложи да ми бият шамари,че да не взема да се свлека на пода

с иглите и инжекциите нещата стоят малко по-добре, защото поне успявам да се ваксинирам без особени последствия,ако не броим обилно изпотената тениска и ускорения пулс

на мен лично цялата тая работа ми се струва неестествена - нищо страшно или необикновено няма в кръвта или иглите - обаче фобията е точно това - патологичен, ирационален страх

не виждам какво мога да направя,освен да стискам зъби

-----------------------------

Петър Ванев - Pierrot

Страхофобия

Да те е страх значи съществуваш или "strahuvam se ergo sum". Да имаш страхове, значи си знаеш силите. Да не те е страх значи, че си толкова глупав та чак си симпатичен. Ама стига толкова дефиниции.

Страховете на хората преди доста време са били продиктувани от тотално незнание, а съвременните страхове са основани на прекомерно много информация. Ако навремето ги е било страх от гръмотевици, защото си мислели, че е Божи гняв, днес в един дюнер ( не и в тези от "Мимас" разбира се! ) виждаме безброй арабско-именувани бактерии, изпитваме невероятен страх от самотата и ни е страх да не ни откраднат личните данни. Само, че навремето хората са били суеверни и така са предолявали вътрешните си страхове, то днес ние сме обзети от фобии, които в повечето случаи са продиктувани от прекомерно многото информация, която имаме и невъзможността да я тълкуваме правилно. А това си е чисто наш проблем.

Да те е страх не значи, че си слаб, в никакъв случай, но слабите във всички случаи са страхливи. Емин Бей попита и "Как се справят хората със страховете си?". Аз ще отговоря кратко - като не ги е страх да се изправят срещу тях и да живеят с тях. Страхът от истината си е баш`страхът."

--------------------------------------------------------
Ако имате блог и искате да участвате в някоя от следващите рубрики на "попитахме блогърите", моля пратете ми мейл на mail@eminbei.com или оставете коментар тук

system msg

Скъпи секви,

и най-вече такива дето ме четете, поради технически причини* утре нама да има издание на рубриката "попитахме блогърите". Събирам сили да не се изъднъня и аз другия петък.

Ваш,

Е Бей

--------------
*ебава ми се бойната слава на работа и ми плаче и сърцето...

Доволни ли сте от образованието, което имате/получавате

Попитахме блогърите:

Батенце – На Батенце блога му

Досие:

Образование:

1-3 клас: Русия
Доволен съм, по цял ден седях и рисувах в часовете, защото нищо не им разбирах на руснаците, после научих братския език и не можех само да блея, трябваше да вземам участие в учебния процес. В междучасията се биех с руснаците, имах само 1-ци по поведение. В свободното си време обикалях блатата около града (Губкин)

Научих:

1. Руски език

2. Че когато с непрятел тръгнете да се побутвате е по-добре да прескочиш фазата с побутването и да пуснеш шамарите в действие колкото се може по-рано

3. Гумените ботуши не са безкрайни и от един момент натаък водата влиза като стой та гледай

4-7 клас: Основно училище
Доволен съм, бях център на внимание, все пак от братска държава идвам, лошото беше, че не трая дълго – учителите ми почнаха да ми лющят шамарите още на втория месец. Даскала по физика успя да спечели вниманието ми.

Научих:

1. Че не е много удачно да се правиш на клоун в час когато учителя е ненормален

2. Че F=ma

3. Да цомбя женки

8-11 клас: Природо Математическа Гимназия
Доволен съм, учителите бяха много ерудирани и се стараеха да ни учат, колкото и невъзможно да беше това с клас като нашия. Пълниха ни главите с глупости една година и после направихме рекорд на гимназията по извинени и неизвинени отсъствия за клас като цяло и всеки един от 24-мата беше в челната 24-ка по тези показатели.

Научих:

1. Че търсенето определя предлагането – доктора до училището предлагаше бележките в началото по 20 лева, после вдигна цените и бележките станаха по 35 лева

2. Че за редовни клиенти има отстъпки – бележките за нашия клас бяха по 25 лева

3. Да пуша

4. Да пия

5. Че готините мадами не са за отличниците

6. Физика

1-3 курс: Софийски университет, Физически факултет
Доволен съм. Никой не ни закачаше за нищо през цялата година и ни спукваха задниците по един месец на семестър. Живях самостоятелно. Омръзна ми да уча математика, бях отишъл да уча физика.

Научих:

1. Математика
2. Физика
3. Да пия повече
4. Да пуша повече
5. Че някои готини мадами са за отличниците, някои са за двойкарите, но най-голяма част са за други хора
6. Че не е добре да изпиеш парите си първите два-три дена, защото има още 28-29 дена от месеца

Обобщение:

Доволен съм от нещата, които обаче научих извън училище. Като цяло българското образование куца според мен. В момента работя нещо съвсем различно от това, което съм учил...

NG - Waytoyou

Аз съм студентка в Нов Български Университет, програма Право. Тъй, че на въпроса на Емин, мога да отговоря субективно, засягайки само опита и впечатленията, които добивам в избраната специалност. Щом съобщя къде се обучавам, реакцията е: „Обучението там е платено, ти колко плащаш, аз знам един дето никъде не го приеха и влезе там да учи.” Реакция, лишена от всякакво усещане за мисъл и порив към разсъждение. Всъщност и мен само там ме приеха.Значи за толкова ми е стигнал акъла! И съм изключително доволна, защото влязох със стипендия за Масови комуникации, които впоследствие не записах, но това е тема на друг разговор. Почнах правото с цел угодия на родителското тяло, почнаха и критики от странични лица... Но какво от това? Възможностите, които се предоставят на студентите, материалната база, библиотеката, са добре поддържани и редовно се обновяват. Преподавателите ни по право са като в другите университети. Те общо взето са едни и същи и щедро разливат знания, пътувайки из институциите. В това отношение съм доволна от образованието си. Че е скъпо, скъпо е, но никой никого насила не е вкарал в частен университет. Щом си влязъл там, направил си съзнателен и информиран избор, че не е евтино. Едни от най-успешните хора, които познавам, са студенти в НБУ.

НО…не одобрявам това, че в частните университети се влиза твърде лесно. Събират се brain masters и рендета на едно място и какво става, няма здрава културна среда. То къде ли има? Никога не ще забравя шокът, който ме обзе, когато една колежка попита: ”Ама те..кои са болшевиките?”

Не съм доволна от факта, че преподаватели четат лекциите си и час пътуване до университета се „осмисля” с нещо, което мога да намеря в библиотеката. Не ми харесва, че няма достатъчно устни изпитвания и дебати. Ами, нали юристи ще ставаме, нали трябва да говорим пред публика! Не ми харесва, че някой професори стоят като мъртви риби в креслата си и не вдъхват и капка мотивация. Имахме един асистент, Белов, беше по конституционно – голяма скука, но самия той постоянно подскачаше на лекции, раздаваше се, мотивираше студентите. Искам да видя страстта към науката в очите на многоуважаемите лектори! Искам знанието да ми отвори очите, а не да ме набута в коридорите на вече казаното и направеното. Може би това е най-големият пропуск, ролята на образованието в развитието на личната аналитична мисъл. Не ме учете да зубря, научете ме да мисля!

Истината е, че не мога да прехвърлям отговорност за това доволна ли съм от обучението си или не, защото това дали ще съм доволна зависи от моя личен избор, от старанието, труда и упоритостта ми. Кой колко е научил зависи от самия него. И в най-студените стаи да учиш, с най-старите учебници, ако си умно детенце, ще успееш, ако те мързи..не знам..Ако си умен и те мързи, както е в моя случай, е най-страшно..

Sortoris - **665 — the neighbour of the Beast**

Говорим за висшето, нали ? Периодът 1-ви до 12-ти клас го изключвам J Едно, че започна да ми става все по-далечен и второ, че там учиш каквото ти наложат, а не каквото те влече (м*мка му, мразех да уча за глисти и тении в 9-10-ти клас!).

Там съм доволен единствено от знанията си по немски език, които три дебели лелки успяха да ми налеят за 5 години...

Та студент съм в ТУ-София, „Информатика" на немски език.

Тъй като мнението ми постоянно прелита от „Доволен съм" към „Не съм доволен" и обратно, няма да дам точен отговор на въпроса, но мога да изтъкна причини „да" и „не".

Не съм доволен заради всичките ненужни подробности в университетите – тичане след професори и доценти за подписи, печати и т.н.; нескопосаната програма, по която се учи!; остарелите кадри в университетите и остарелите знания, които те ти предават (Професора Х си написал учебника през голямата зима на '83 и още си разказва за върховите постижения ... от преди 20 години). Имаше един преподавател ... дядо Начко му виках ... иначе беше нещо-си Павлов. Човечецът четеше лекции и упражнения от едни стари жълти листи, сигурно писани някъде в началото на преподавателския му период. Все пак има преподаватели, които успяват да ти налеят смислени неща, но те са малко на брой.

Доволен от образованието, което съм получил и продължавам да получавам ... ?

Ами точно гореспоменатите преподаватели, заедно с началните знания за съответните области ме карат да съм доволен, донякъде...

Дават ти шанс да се опиташ да работиш това, което си учил.Но дали това е достатъчно ? Все пак май основната идея на образованието не е да „назубриш", а да развиеш аналитичното си мислене. Това дали си доволен от него си зависи от самият теб, от желанието ти да научиш нещо.

--------------------------------------------------------
Ако имате блог и искате да участвате в някоя от следващите рубрики на "попитахме блогърите", моля пратете ми мейл на mail@eminbei.com или оставете коментар тук

За нарастващата популярност на езотериката и мистиката сред хората

Всъщност не успях да формулирам правилно въпроса си, но все пак попитах блогърите:

Bilyantin – Една измислена реалност

Когато говорим за езотерика, окултизъм, тайни общества и съпътстващите ги практики обикновенно ни гъделичка усещането, че това е нещо Мистично. Че сме от Избраните, които могат да се докоснат и да осъзнаят Смисъла. Необходимо е време докато разберем, че смисъла не е някаква универсална, строго пазена тайна. Той е различен за всеки от нас и не е нищо повече от собственото ни духовно израстване. „Истината е винаги тук, но Пътят до нея трябва да се извърви самостоятелно от всеки един човек”

Езотерика, езически религии, астрология, нумерологоия, алхимия, учения на различните тайни общества и техните обществени представители, фолклор дори .. досадно е да ги изброявам всеки път и със сигурност не мога да изброя всички. Ще ги обединя под общото название – духовни учения. Това е обосновано от факта, че между тях съществуват безспорни тайни и явни връзки. Всички те в основата си третират проблемите на природата, връзката между мъжкото и женското начало, връзката на човека с Вселената. Всички те са проявления на едно общо съзнание, през различни епохи и с различно географско местоположение.

Според мен основното, което трябва да знаем за тях не е специфичната им структура и същност. А да приемем, че те са само ориентири по пътя на духовното ни развитие. Защото най-сигурният начин да се отклоним от пътят е да превърнем някое от тях в самоцел. И само нивото на нашето собствено осъзнаване може да ни води, в морето от информация.

Няма да съм първата, която казва, че живеем в ера на духовно пробуждане. Което до голяма степен е породено от провала на моноестичните религии. Религиите, в които откровението, просветлението получава един конкретен човек и го разпространява сред другите. И в това се състои основния проблем. Откровение получено от някого преди 2000 години не ни отговаря на въпросите – Какво правя аз Тук и Сега? Защо въобще съм тук и какъв е шибания смисъл? Именно тези въпроси пораждат чувството на отчуждение и безсмислие, което обзема съвремненния човек.

Откъснат от Вселената, от другите хора и от самия себе си.

Според схемата на Юнг, подсъзнанието ни е изградено от последователни пластове. Най-горните са свързани с ежедневния живот, следващите - с културното и етническо наследство и чак след това стигаме до сферата на духовното, където са вкоренени най-силните архетипове. И успехът на духовните учения не се крие в нищо друго – Те просто събуждат тези първоначлни архетипове.

Доброто самочувствие основно зависи от три неща – контактът със самите нас, с другите и с Вселената. За първите две до голяма степен е възможно да ни помогне психологията. Но за третия етап е необходимо да се обърнем към изучаването на Традиционните старинни пътища, благодарение на които можем да достигнем до свещенната връзка с Вселената.

Целта на пътят към духовно развитие е единствено постигането на Нашата собствена истина и Приложението й в реалния ни живот.

Моят път е този – постигането на хармония със себе си, с околните и с Вселената.

Хармония със света във всичките му проявления.

Няма знчение какъв път ще изберем. Дали някой смята, че той е нормален или не, добър или лош. Това са понятия, които носят само емоциналния заряд, който влагаме в тях. Важното е да имаме идея – Защо по дяволите се занимавам с това? Езотериката и метафизиката са интересни, вълнуващи, малко плашешти, много объркани и т.н. Единственото, което мога да твърдя, е че в тях може да откриете много отговори. За вас самите. Но никой не ви обещава, че ще е лесно!

Kabomy

Здравейте.

По темата реших вместо възторжена възхвала на окултната литература, да изброя възможно най-безпристрастно главните причини, заради които езотериката набира все повече популярност напоследък.

Първо: За щастие днес все по-малко хора робуват на догми. Религиозни догми. Ревностните привърженици на християнството например се топят като Снежко през април, още повече, че е „модерно" да отхвърлиш религията като остаряла измислица, в която не си струва да вярваш. Което от друга страна е жалко, защото има страшно хубави неща, които можеш да научиш, стига да не си скептичен.

Второ: Човек има неукротимо влечение да търси истината. Веднъж отхвърлил една хипотеза, започва да търси друга, в която да повярва. Без значение дали ще вярваш в прераждането или в абсолютния край на съществуването си, когато дойде сетния ти час; без значение дали вярваш в божественото зараждане на човешкия род или че Дарвин е прав. Винаги имаш водещо убеждение.

Трето: В сивия и често лишен от топлина и грижа живот, човек се нуждае от опора. И след като толкова хора отричат религиите, започват по логиката на по-горе написаното да търсят алтернатива. Езотеричната литература е толкова многолика и необхватна, че на практика всеки би могъл да намери нещо за себе си и да го приеме за своя истина.

Четвърто: Ортодоксалната наука, на която ни учеха в училище, е създала у всеки едно дяволче, което го боцка с тризъбеца с думите „това е невъзможно"... Невъзможно? Това е Спарта-а-а :) Все повече хора си дават сметка, че науката може да се развива до безкрай. И започват да допускат, че светът крие много тайни. Там, където науката мълчи, говори езотериката. „Невъзможно" е старомодна дума.

Пето: Встрани от горните две, да се занимаваш с мистика е доста актуално. Врачки и гледачки, магове и вещери с широка усмивка ще разабулят бъдещето ти! (Вервай ми, ще си смениш работата до края на годината и ще се задомиш щастливо. Между другото имаш проблеми с левия бъбрек. Дължиш ми сто-двеста лева, колкото имаш възможност, Бог да те благослови! :)

Хайде със здраве!

Minerva - What about?

По "блогърско" поръчение трябва да напиша няколко мухи за езотериката и влиянието й върху нас. Явно, с подсказка от блога ми, Емин ме концентрира върху йогата, така че постът ще е за йога и опит да се изясни защо в момента има такъв бум на тази дисциплина.

Първоначално смятах да пиша за езотериката, магията, домашните рецепти за лекуване на акне и всякаквите суеверия и бабини дивитини. Йогата ми се струваше доста сериозна като тема. Но замисляйки се и преравяйки информационното блато, осъзнах, че няма голяма разлика за какво точно пиша - че източникът е все един - увеличаващият се ламтеж на хората по "духовното".

Като начало - опитайте се да се сетите за поне 3 филма за магьосници от периода 50-те - 70-те на миналия век. А сега направете същото мисловно упражнение, само че за последните 10 години. То не беше Хари Потър, сериали, книги, цели щандове в книжарниците, езотерични книжарници... Любопитството и влечението към "отвъдното" и мистичното расте прогресивно. Да си призная и аз имам вкъщи една книжка с магийки за любов, косопад и всякакви чародейства, която досега не съм пробвала - чакам да ми пораснат достатъчно ноктите. Мои приятели са доста по-напред с материала - гледат си нощни пеперуди, ходят на врачки, а суеверието здраво ги тресе...

Ами фън шуй? Не е ли това просто техника за внедряване на суеверия и дребни магически трикове в дома, маскирани като напредничаво древно учение за хармония и равновесие.

И накрая - йогата. Според повечето практикуващи - идеалният начин да разтовариш след фитнес и тае-бо. Има хот йога, йога в клуб Спартак при индиеца, всеки уважаващ себе си спортен клуб има йога учител. А интересът нараства. Пагубно:) Дотам, че на последното приятелско събиране с напиване в Пловдив, прекарах може би час, разговаряйки с Ели за йога нидра, хатха и не знам още какви си техники, свързани с пеещи купички и "дигащо се" кундалини, които така и не можах да си ги представя. Това вече за мен е знак, че нещо се случва.

По същество - освен, че имам книжка с магии (съвсем истински), ходя редовно на йога. Както и още 30-тина човека, в 20-то училище. Хубавото е, че има всякакви хора - мъже, жени, възрастни, деца, хора с много килограми, една мисис България - изобщо пълен набор. И аз. Наложило се е мнение, че йога е "женски спорт"(спорт много условно казано), дори видно от коментара на приятелката ми Дени - занимание за млади и тренирани хора. Честно казано, аз не вярвах много в себе си, изпитвах леко притеснение, че няма да се справя. Но всъщност, оказа се, че не е никак сложно. И че йога е не спорт, а усещане. Начин да прочистиш съзнанието си поне за час и да раздвижиш кръвта. В тялото е здравето и ако натискаш правилните бутони се получава хубава мелодия. Йога клубът, който посещавам, е ориентиран по-скоро към физическо натоварване и въпреки това не уморява и след занимание се чувстваш не само раздвижен, но и олекнал някак, подскачащ. Чувствам радост. Не знам от коя асана (поза) ще да се събужда това чувство, но е факт. Предполагам, че и за хората около мен е така, защото всички са усмихнати и облекчени.

Йога практики всякакви - с медитация, релаксация, със звук, със сън, на 37 градуса, за печалба, за духовно израстване. За всеки желаещ по нещичко. А желаещи много.

Може би големият интерес е своеобразна реакция на консуматорското "преяждане", което